– от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) (2014)
След заявление от InQpharm Europe Ltd, подадено за разрешаване на здравен иск съгласно член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 чрез компетентния орган на Обединеното кралство, Групата на EFSA по диетични продукти, хранене и алергии (NDA) беше помолен да даде становище относно научната обосновка на здравен иск, свързан със стандартизиран воден екстракт от бял боб (Phaseolus vulgaris L.) и намаляване на телесното тегло. Панелът счита, че храната е достатъчно характеризирана.
Намаляването на телесното тегло е благоприятен физиологичен ефект за хора с наднормено тегло. Заявителят идентифицира общо четири проучвания с човешка намеса, които изследват ефектите на водния екстракт от бял боб върху телесното тегло като подходящи за твърдението. Не могат да се направят заключения на две от тези четири проучвания.
При преглед на доказателствата Панелът взе предвид, че едно проучване с човешка интервенция показва ефект на стандартизирания воден екстракт от бял боб при намаляване на телесното тегло, когато се консумира в продължение на 12 седмици, че отслабването е предимно чрез намаляване на телесните мазнини и че ефектът на стандартизирания воден екстракт от бял боб върху телесното тегло е подкрепен от второ проучване с по-кратка продължителност.
Панелът обаче също така взе предвид, че първото проучване е с риск от отклонение, че поддържащото проучване страда от методологични ограничения и че не са предоставени доказателства за механизъм, чрез който стандартизираният воден екстракт от бял боб може да упражни претендирания ефект . Панелът заключава, че предоставените доказателства са недостатъчни, за да се установи причинно-следствена връзка между консумацията на стандартизиран воден екстракт от бял боб (Phaseolus vulgaris L.) и намаляването на телесното тегло.
За пълното проучване щракнете ТУК.
– От Европейската Медицинска Агенция (2012)
Джинджифилът (Zingiberis rhizoma) се състои от цялото или нарязано коренище на Zingiber officinale Roscoe (Zingiberaceae), като тапата е отстранена изцяло или само от широките, плоски повърхности [Европейска фармакопея 2011].
Джинджифиловите растения са изключително популярни – за готвене като подправка и за лечение на множество заболявания – в цяла Азия, особено в Индия и Китай, в продължение на повече от 5000 години. Видът Zingiber officinale произхожда от Югоизточна Азия. Не е известно да се среща див [Teuscher 2006; Langner и др. 1998 г.; Germer и др. 1997].
Това е многогодишно тревисто растение с височина до 1,5 метра, с асиметрични цветове. Поради дългия период на размножаване в различни континенти са се развили различни видове от вида. Билковото вещество джинджифил, което отговаря на монографията на Европейската фармакопея, произхожда от западноиндийски тип (ямайски джинджифил) с отстранена тапа или от индийски видове (бенгалски джинджифил, корен джинджифил), обелени само откъм сплесканите страни.
Съставки: Етерично масло 1-4 % (минимум 15 ml/kg етерично масло (безводна дрога) според Ph. Eur.). Идентифицирани са повече от 100 съединения, повечето от които терпеноиди, главно сесквитерпеноиди (α-зингиберен, β-сескифеландрен, β-бизаболен, α-фарнезен, ар-куркумен (зингиберол) и по-малки количества монотерпеноиди (камфен, β-феландрен, цинеол, гераниол, куркумен, цитрал, терпинеол, борнеол) Съставът на маслото зависи от произхода на материала [Afzal и др. 2001; Ahmad и др. 2008; Ali и др. 2008; Chen & Ho 1988; Connell 1970; Erler и др., 1988; Lawrence 1984].
Острите принципи, гингеролите (4-7,5%) са хомоложна серия от феноли. Основният от тях е 6-гингерол. Гингеролите с други дължини на веригата, напр., 8-гингерол и 10-гингерол, присъстват в по-малки количества. По време на сушене и съхранение, гингеролите са частично дехидратирани до съответните шогаоли, които могат да претърпят допълнителна редукция, за да образуват парадоли, също присъстващи в съхранявания джинджифил [Afzal и др. 2001; Bradley 1992; Connell 1970 ; Farthing & O’Neill 1990; Jolad и др. 2005; Kim и др. 2008; Ste inegger & Stucki 1982].
Други съставки са нишесте, до 50%, липиди 6-8%, протеини и неорганични съединения [Awang 1992; ESCOP 2009]. Изискванията на Фармакопеята на САЩ за джинджифила са: гингероли и гингердиони не по-малко от 0,8%, летливо масло не по-малко от 1,8 ml на 100 g, нишесте не по-малко от 42% и шогаоли не повече от 0,18% [Bradley 1992; USP 2009].
За пълното проучване щракнете тук.
–от Gaurav Kumar и др. (2011)
Билките и растенията се използват като източник на терапевтични съединения в традиционната медицинска система от древни времена. Лекарствените растения играят важна роля в традиционните системи за здравеопазване, както и на международните билкови и фармацевтични пазари. Лечебната стойност на тези растения се крие в някои химически вещества, които произвеждат определено физиологично действие върху човешкото тяло. Най-важните от тези биоактивни съставки на растенията са алкалоиди, танини, флавоноиди и фенолни съединения. Z. officinale (Zingiberaceae) е важно растение с няколко етномедицински и хранителни стойности, поради което се използва широко в световен мащаб като подправка, овкусител и билково лекарство. Традиционно Z. officinale се използва в Аюрведа, Сиддха, Китайската, Арабската, Африканската, Карибската и много други медицински системи за лечение на различни заболявания, а именно гадене, повръщане, астма, кашлица, сърцебиене, възпаление, диспепсия, загуба на апетит, запек, лошо храносмилане и болка. През последните няколко десетилетия Z. officinale е широко изследван за неговите лечебни свойства чрез напреднали научни техники и различни биоактивни съединения са изолирани от различните части на растението и са анализирани фармакологично. За растението се съобщава за антимикробна активност, противоракова активност, антиоксидантна активност, антидиабетна активност, нефропротективна активност, хепатопротективна активност, ларвицидна активност, аналгетична активност, противовъзпалителна активност и имуномодулаторна активност. Изследването е съсредоточено върху обща схема на морфологията, разпространението, фитохимията и медицинските свойства на Z. officinale и бъдещите му перспективи за по-нататъшно научно изследване за разработване на ефективни терапевтични съединения.
За пълното проучване щракнете тук.
-от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) (2010)
След искане от Европейската комисия, групата по диетични продукти, хранене и алергии беше помолена да предостави научно становище относно списък със здравни искове съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1924/2006. Това становище се отнася до научната обосновка на здравни искове във връзка с konjac mannan (glucomannan) и намаляване на телесното тегло, намаляване на постпрандиалните гликемични реакции, поддържане на нормални концентрации на кръвна захар, поддържане на нормални (на гладно) концентрации на триглицериди в кръвта, поддържане нормални концентрации на холестерол в кръвта, поддържане на нормална функция на червата и намаляване на потенциално патогенни стомашно-чревни микроорганизми. Научната обосновка се основава на информацията, предоставена от държавите-членки в консолидирания списък на здравни претенции и референции по член 13, които EFSA е получил от държавите-членки или директно от заинтересовани страни. Хранителната съставка, която е обект на здравните искове, е konjac mannan (glucomannan). Панелът счита, че konjac mannan (glucomannan) е достатъчно характеризиран.
За пълното проучване щракнете тук.
