– от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) (2017)
Настоящото становище се занимава с повторната оценка на konjac (E 425), включващ konjac gum (E 425 i) и konjac glucomannan (E 425 ii), когато се използват като хранителни добавки.
Следвайки концептуалната рамка за оценка на риска от някои хранителни добавки, преоценена съгласно Регламент (ЕС) № 257/2010 на Комисията, Панелът счете, че настоящата употреба на konjac (E 425) е ограничена във всички категории храни до максимално допустимото ниво (MPL) от 10 g/kg и че изчислената индикативна прецизирана оценка на експозицията за всички групи от населението е под 0,1 mg/kg телесно тегло (тт) на ден за общата популация (средно и високо ниво).
Konjac gum и konjac glucomannan е малко вероятно да бъдат абсорбирани непокътнати и са значително ферментирали от чревната микробиота. Наличната база данни за токсикологични изследвания се счита за ограничена, но не са наблюдавани съответни неблагоприятни ефекти при плъхове и кучета в 90-дневни проучвания на хранене според SCF, нивото без наблюдаван ефект (NOEL) при плъхове е 1250 mg konjac glucomannan /kg телесно тегло на ден Konjac gum и konjac glucomannan не са от значение по отношение на генотоксичността. След дневна доза от 3000 mg при възрастни в продължение на 12 седмици, няколко индивида са имали коремен дискомфорт, включително диария или запек.
Панелът стигна до заключението, че не е необходимо числено приемлив дневен прием (ADI) и че няма опасения за безопасността на общото население при прецизираната оценка на експозицията за докладваните употреби на Konjac gum (E 425 i) и konjac glucomannan (E 425 ii) като хранителни добавки при настоящите условия на употреба от 10 g/kg. Панелът се съгласи със заключенията на SCF (1997), че употребата на конджак (E 425) като добавка на нива до 10 g/kg в храната е приемлива, при условие че общият прием от всички източници остава под 3 g /ден.
За пълното проучване щракнете тук.
– by V. R. Trivedi et al. (2016)
Хитозанът е диетично вещество, коетo намалява абсорбцията и по този начин действа като средство за контролиране на теглото. Резултатите от клиничните изпитвания за отслабване обаче имат противоречиви резултати по отношение на неговата ефикасност. Основната цел на настоящото изследване беше да се оцени ефикасността и безопасността на хитозана от гъбичен произход при лечението на наднормено тегло и липса на диетични ограничения.
За пълното проучване щракнете тук.
– KitoZyme (2015)
KiOnutrime-CsG® е естествена съставка, за която е научно доказано, че помага на хората да управляват теглото си. В наскоро приключило клинично изпитване1 беше установено, че субектите с наднормено тегло, консумиращи KiOnutrime-CsG®, губят средно 3,2 кг за три месеца. Това се сравнява с малко увеличение на теглото средно в контролната група
Произведен от KitoZyme в производственото му предприятие в Белгия, KiOnutrime-CsG® работи, като безопасно предотвратява усвояването на част от мазнините в храната от тялото. Това е катионен (положително зареден) биополимер, който се свързва с анионни (отрицателно заредени) молекули, като мазнини и мастни киселини и възпрепятства емулгирането и усвояването на холестерола. Приет само няколко минути преди хранене, KiOnutrime-CsG® ще свърже хранителните мазнини в стомаха, за да образува гел, който по-късно се отделя естествено, без да се абсорбира. Предишно проучване, проведено с помощта на лабораторен модел на човешки черва, показа, че KiOnutrime-CsG® може да свърже 42% от мазнините, погълнати при типично хранене2, както е показано по-долу на Фигура 1. Най-новото изследване при хора, което се очаква публикация в рецензирано списание, потвърждава, че този механизъм има статистически значимо влияние върху отслабването при здрави хора с наднормено тегло.
– by C. Di Lorenzo et al. (2014)
Целта на това изследване беше да се съберат налични данни за следното: (i) неблагоприятни ефекти, наблюдавани при хора от приема на растителни хранителни добавки или ботанически препарати; (ii) погрешно идентифициране на отровни растения; и (iii) взаимодействия между растителни хранителни добавки/ботанически продукти и конвенционални лекарства или хранителни вещества.
PubMed/MEDLINE и Embase бяха търсени от създаването на базата данни до юни 2014 г., като се използваха термините „неблагоприятен ефект/и“, „отравяне/а“, „растителна хранителна добавка/и“, „погрешна идентификация“ и „взаимодействие/я“ в комбинация със съответното растение име. Всички документи бяха критично оценени съгласно Насоките на Световната Здравна Организация за оценка на причинно-следствената връзка.
.
Получени са данни за 66 растения, които са често срещани съставки на растителни хранителни добавки. От 492 избрани статии, 402 (81,7%) се занимават с неблагоприятни ефекти, пряко свързани с ботаническите, а 89 (18,1%) засягат взаимодействия с конвенционални лекарства. Само един случай беше свързан с погрешна идентификация. Неблагоприятни ефекти са докладвани за 39 от 66 търсени ботанически вещества. От общите препратки 86,6% са свързани с 14 растения, включително Glycine max/соя (19,3%), Glycyrrhiza glabra/женско биле (12,2%), Camellia sinensis/зелен чай (8,7%) и Ginkgo biloba/гинко (8,5%)).
Като се има предвид продължителността на изследваното време и броя на растенията, включени в прегледа, забележително е, че: (i) неблагоприятните ефекти, дължащи се на ботанически съставки, са относително редки, ако се оценява за причинно-следствена връзка и ) броят на тежките клинични реакции е много ограничен, но са описани някои фатални случаи. Данните, представени в това изследване, са оценени за качество, за да направят резултатите максимално полезни за клиницистите при идентифициране или изключване на вредните ефекти на растителните продукти.
За пълното проучване щракнете ТУК.
– от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) (2014)
След заявление от InQpharm Europe Ltd, подадено за разрешаване на здравен иск съгласно член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 чрез компетентния орган на Обединеното кралство, Групата на EFSA по диетични продукти, хранене и алергии (NDA) беше помолен да даде становище относно научната обосновка на здравен иск, свързан със стандартизиран воден екстракт от бял боб (Phaseolus vulgaris L.) и намаляване на телесното тегло. Панелът счита, че храната е достатъчно характеризирана.
Намаляването на телесното тегло е благоприятен физиологичен ефект за хора с наднормено тегло. Заявителят идентифицира общо четири проучвания с човешка намеса, които изследват ефектите на водния екстракт от бял боб върху телесното тегло като подходящи за твърдението. Не могат да се направят заключения на две от тези четири проучвания.
При преглед на доказателствата Панелът взе предвид, че едно проучване с човешка интервенция показва ефект на стандартизирания воден екстракт от бял боб при намаляване на телесното тегло, когато се консумира в продължение на 12 седмици, че отслабването е предимно чрез намаляване на телесните мазнини и че ефектът на стандартизирания воден екстракт от бял боб върху телесното тегло е подкрепен от второ проучване с по-кратка продължителност.
Панелът обаче също така взе предвид, че първото проучване е с риск от отклонение, че поддържащото проучване страда от методологични ограничения и че не са предоставени доказателства за механизъм, чрез който стандартизираният воден екстракт от бял боб може да упражни претендирания ефект . Панелът заключава, че предоставените доказателства са недостатъчни, за да се установи причинно-следствена връзка между консумацията на стандартизиран воден екстракт от бял боб (Phaseolus vulgaris L.) и намаляването на телесното тегло.
За пълното проучване щракнете ТУК.
– От Европейската Медицинска Агенция (2012)
Джинджифилът (Zingiberis rhizoma) се състои от цялото или нарязано коренище на Zingiber officinale Roscoe (Zingiberaceae), като тапата е отстранена изцяло или само от широките, плоски повърхности [Европейска фармакопея 2011].
Джинджифиловите растения са изключително популярни – за готвене като подправка и за лечение на множество заболявания – в цяла Азия, особено в Индия и Китай, в продължение на повече от 5000 години. Видът Zingiber officinale произхожда от Югоизточна Азия. Не е известно да се среща див [Teuscher 2006; Langner и др. 1998 г.; Germer и др. 1997].
Това е многогодишно тревисто растение с височина до 1,5 метра, с асиметрични цветове. Поради дългия период на размножаване в различни континенти са се развили различни видове от вида. Билковото вещество джинджифил, което отговаря на монографията на Европейската фармакопея, произхожда от западноиндийски тип (ямайски джинджифил) с отстранена тапа или от индийски видове (бенгалски джинджифил, корен джинджифил), обелени само откъм сплесканите страни.
Съставки: Етерично масло 1-4 % (минимум 15 ml/kg етерично масло (безводна дрога) според Ph. Eur.). Идентифицирани са повече от 100 съединения, повечето от които терпеноиди, главно сесквитерпеноиди (α-зингиберен, β-сескифеландрен, β-бизаболен, α-фарнезен, ар-куркумен (зингиберол) и по-малки количества монотерпеноиди (камфен, β-феландрен, цинеол, гераниол, куркумен, цитрал, терпинеол, борнеол) Съставът на маслото зависи от произхода на материала [Afzal и др. 2001; Ahmad и др. 2008; Ali и др. 2008; Chen & Ho 1988; Connell 1970; Erler и др., 1988; Lawrence 1984].
Острите принципи, гингеролите (4-7,5%) са хомоложна серия от феноли. Основният от тях е 6-гингерол. Гингеролите с други дължини на веригата, напр., 8-гингерол и 10-гингерол, присъстват в по-малки количества. По време на сушене и съхранение, гингеролите са частично дехидратирани до съответните шогаоли, които могат да претърпят допълнителна редукция, за да образуват парадоли, също присъстващи в съхранявания джинджифил [Afzal и др. 2001; Bradley 1992; Connell 1970 ; Farthing & O’Neill 1990; Jolad и др. 2005; Kim и др. 2008; Ste inegger & Stucki 1982].
Други съставки са нишесте, до 50%, липиди 6-8%, протеини и неорганични съединения [Awang 1992; ESCOP 2009]. Изискванията на Фармакопеята на САЩ за джинджифила са: гингероли и гингердиони не по-малко от 0,8%, летливо масло не по-малко от 1,8 ml на 100 g, нишесте не по-малко от 42% и шогаоли не повече от 0,18% [Bradley 1992; USP 2009].
За пълното проучване щракнете тук.
–от Gaurav Kumar и др. (2011)
Билките и растенията се използват като източник на терапевтични съединения в традиционната медицинска система от древни времена. Лекарствените растения играят важна роля в традиционните системи за здравеопазване, както и на международните билкови и фармацевтични пазари. Лечебната стойност на тези растения се крие в някои химически вещества, които произвеждат определено физиологично действие върху човешкото тяло. Най-важните от тези биоактивни съставки на растенията са алкалоиди, танини, флавоноиди и фенолни съединения. Z. officinale (Zingiberaceae) е важно растение с няколко етномедицински и хранителни стойности, поради което се използва широко в световен мащаб като подправка, овкусител и билково лекарство. Традиционно Z. officinale се използва в Аюрведа, Сиддха, Китайската, Арабската, Африканската, Карибската и много други медицински системи за лечение на различни заболявания, а именно гадене, повръщане, астма, кашлица, сърцебиене, възпаление, диспепсия, загуба на апетит, запек, лошо храносмилане и болка. През последните няколко десетилетия Z. officinale е широко изследван за неговите лечебни свойства чрез напреднали научни техники и различни биоактивни съединения са изолирани от различните части на растението и са анализирани фармакологично. За растението се съобщава за антимикробна активност, противоракова активност, антиоксидантна активност, антидиабетна активност, нефропротективна активност, хепатопротективна активност, ларвицидна активност, аналгетична активност, противовъзпалителна активност и имуномодулаторна активност. Изследването е съсредоточено върху обща схема на морфологията, разпространението, фитохимията и медицинските свойства на Z. officinale и бъдещите му перспективи за по-нататъшно научно изследване за разработване на ефективни терапевтични съединения.
За пълното проучване щракнете тук.
– by Mikkelsen, M. G. (2011).
Диетичните препоръки при лечението на сърдечна недостатъчност са в противоречие със заявленията, установени от парадокса на затлъстяването. Целта на това проучване беше да се изследва дали намаляването на теглото може да намали симптомите на сърдечна недостатъчност, което води до подобряване на телесния състав, плазмения липиден профил и функционалния статус и по този начин повлиява положително сърдечната функция.
Включихме 26 пациенти със затлъстяване и сърдечна недостатъчност и NYHA II или III. Те бяха разпределени на случаен принцип да се придържат към нискокалорична диета (Nupo VLCD: 700 kcal/ден + 100 kcal допълнителна храна) или традиционна диета в продължение на 12 седмици. В проучването ние оценихме телесното тегло и състава, плазмения липиден профил, NT-proBNP, функционалния статус и качеството на живот.
От 26-те пациенти, 18 са завършили проучването (11 в интервенционната група и 7 в контролната група). Средната загуба на тегло с нискокалорична диета (LCD) е 11,3% от първоначалното телесно тегло, а разликата в средната загуба на тегло между групата с нискокалорична диета и групата с конвенционална диета е 11,7 kg в края на проучването (95% CI: 6.8, 16.6, p<0.0001). Пациентите, следващи нискокалорична диета, значително намаляват своя индекс на телесна маса (p<0,0001, 95% CI: 2,3, 5,3), обиколката на талията (p<0,0001, 95% CI: 5,9, 15,3) и обиколката на бедрата (p<0,0010) , 95% CI: 5, 15,2,) в сравнение с пациентите, следващи конвенционалната диета. Разликата значително се подобри между изходното ниво и седмица 12, разликата между групите възлиза на 172 m след 12 седмици p<0,0005. Има значителна средна разлика за концентрациите на холестерол (p<0,0006), триглицериди-(p<0,0100) и липопротеини с ниска плътност (p=0,0265) между изходното ниво и седмица 8. Средните разлики в нивата на плазмените липиди не са значими при седмица 12.
В това малко проучване нискокалоричната диета доведе до значително подобрение на телесното тегло и състава и функционалния статус при пациенти със сърдечна недостатъчност. По-мащабни проучвания трябва да потвърдят тези предварителни констатации.
За пълното проучване щракнете тук.
– by Bennetzen, M. F. (2011).
The study aimed to establish whether 10% weight loss would affect components of the ECS (Endocannabinoid System) in AT (adipose tissue) in humans and to establish whether hyperactivity of the ECS in adipose tissue is present in the obese state.
The obese study participants underwent a 12 weeks diet regimen resulting in 10-12% weight loss. The weight loss was achieved by a very low-calorie diet (NUPO) including 200 grams of fruit and vegetables daily and weekly motivation sessions with a dietician. All study participants underwent fasting blood samples and AT biopsies from the abdomen and gluteal region, the obese subjects both before and after weight loss. Setting and participants: A total of 21 healthy obese individuals (10 men/11 women, age 39.5 ± 1.6 years, body mass index (BMI): 37.5 ± 0.8 kg m(-2)) and 21 age- and gender-matched lean subjects (BMI: 23.8 ± 0.4 kg m(-2)) were studied. Main outcome measures: The activity of ECS in AT was determined by measuring arachidonoyl glycerol (2-AG) and N-arachidonoylethanolamine/anandamide in AT by mass spectrometry and gene expressions of enzymes and receptors involved in the ECS.
The EC, 2-AG was reduced in obese individuals in the gluteal AT depot (P<0.01). Moreover, 2-AG increased in both depots in the obese subjects following weight loss (P<0.05). The gene expression of the CB1 was either not affected by the obese state (in the gluteal AT depot) or reduced (in the abdominal depot, P<0.05) and significantly affected by weight loss. The expression of the degrading enzymes FAAH, FAAH2, MGL, and MGL2 was differently affected by obesity, AT depot, and weight loss.
We found reduced levels of 2-AG in subcutaneous AT in obesity, which increased after weight loss. In abdominal AT, the low CB1 expression was normalized after weight loss, whereas in gluteal AT the CB1 expression was reduced after weight loss. These findings support the concept of a dysregulated ECS in AT in association with obesity. Thus, both one of the important endogenous ligands, 2-AG, and the main EC receptor were down-regulated in the obese state, indicating that simple obesity is not associated with ECS hyperactivity in subcutaneous AT.
*The endocannabinoid system (ECS) is one of the signaling systems that control feeding behavior. The ECS is implicated in many functions, such as pain, memory, addiction, inflammation, and feeding, and could be considered a stress recovery system. It also seems to integrate nutrient intake, metabolism, and storage maintaining homeostatic balance. The ECS is a recently discovered system, and research indicates hyperactivity in obesity. The aim of this thesis is to elaborate on the relationships of this widespread system and its elements in adipose tissue in obesity.
For the full study, click here.
-от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) (2010)
След искане от Европейската комисия, групата по диетични продукти, хранене и алергии беше помолена да предостави научно становище относно списък със здравни искове съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1924/2006. Това становище се отнася до научната обосновка на здравни искове във връзка с konjac mannan (glucomannan) и намаляване на телесното тегло, намаляване на постпрандиалните гликемични реакции, поддържане на нормални концентрации на кръвна захар, поддържане на нормални (на гладно) концентрации на триглицериди в кръвта, поддържане нормални концентрации на холестерол в кръвта, поддържане на нормална функция на червата и намаляване на потенциално патогенни стомашно-чревни микроорганизми. Научната обосновка се основава на информацията, предоставена от държавите-членки в консолидирания списък на здравни претенции и референции по член 13, които EFSA е получил от държавите-членки или директно от заинтересовани страни. Хранителната съставка, която е обект на здравните искове, е konjac mannan (glucomannan). Панелът счита, че konjac mannan (glucomannan) е достатъчно характеризиран.
За пълното проучване щракнете тук.
